Последните дни прекарахме в Ейлат, хубав курорт на Червено море. Може би, най - хубавият. Чисто, спокойно море, хубави хотели - независимо от глъчката и многото народ - едно спокойно място за почивка. Самото градче е почти на залива Акаба и се явява безмитна зона, осеяна с хубави магазини и заведения. Направи ми впечатление, че освен чужденците - туристи, имаше много израелци, които си почиваха, предимно млади семейства с дечица. Другото много приятно нещо беше, че няколко пъти ни се радваха и ни заговаряха евреи, живяли в България, отдавна не идвали тук. Искаха да им разкажем, питаха ни за разни неща, на два пъти се наложи екскурзоводката да им напомни, че си имаме програма. Явно, не са много българските туристи по онези места. На Галилейското езеро се случи същото -  възрастно семейство евреи, които не били идвали не знам си колко години в България, като чуха българска реч, се втурнаха да ни прегръщат и да ни се радват. И понеже йорданската граница е близо,     си бяхме предвидили и ходене до античния град Петра, едно от 7 - те чудеса на света. Пътьом разгледахме и Акаба - градът на същия залив откъм йорданската ктрана. Също много красиво и зелено място. Преминавайки границата, към Йордания, картината се сменя драстично - пустиня, скали и камънак. И цигания, като във всичкия арабски свят.
Ноооооо, Петра е нещо, което трябва да се види. Ама , непременно. Преди години, когато за пръв път видях Ефес, бях прочела, че прилича на Петра. И така си мислех. Но сега, когато видях този античен град, не мисля така. Това е нещо, което е наистина уникално. Каньонът, който води към града, наистина не оставя никакви съмнения, че в един момент просто земята и скалите са се разцепили и раздалечили, за да дадат възможност на хората да направят път, по който да минат и да изградят в скалите своя град. Движението през каньона е странно преживяване - и интересно, и клаустрофобично, и загадъчно - нищо не виждаш напред. Докато, в един момент каньонът свършва и пред теб е това велико творение на човека / а може би  - на свръх човека /, създал град в скалите.

А ето и няколко снимки от градините в Хайфа:







Хайфа е един невероятно красив, бял, чист и подреден град. Както, всичко в тази държава. Която така ни завладя, възхити и очарова, че задължително ще се върнем отново. И вече съм нясно, че самочувствието на евреите си е точно на мястото, точно толкова голямо, колкото трябва да бъде, защото всичко в тяхната държава е доказателство, че не е безпочвено.
Само че, на всички, които биха искали да идат там, един съвет - не го правете по Великден. Направете го по друго време, когато е сравнително спокойно, когато може да се разгледа всичко без да има галимации, блъсканици и километрични опашки.
Много ми стана тъжно, когато отидох на черква на Цветница. След всичките идеално стопанисани и поддържани храмове, черкви и синагоги, които видях, " Св. Марина " ми се стори толкова бедна, олюпена и нещастна...

че сте видяли всичко това!

бабе,кратко и съдържателно !!! това обаче не са градините на хайфа ,а бахайските градини.има такава религия.града се дели на долен и горен,защото е разположен на няколко хълма .красив град,в който живеят много руски евреи и много израелски араби .

Поздравления , Валя ! Описала си истински нещата и местата, които видяхме , до които се докоснахме, които ни впечатлиха и най-важното доставиха радост за очите и душите ни.
Благодаря ти!
Радка