Всичко, което пиша тук, в блога за моите пътувания го правя, за да могат приятелите ми, които искат да им разкажа, да си прочетат на спокойствие, да разгледат снимки. Ако съм полезна с нещо и на останалите посетители на блога, ще бъда доволна. Оставайки с чудесни впечатления / ама и малко ошашавени / от подредения, усмихнат, чист и приветлив Сингапур и неговите люде, се натоварихме в следващия авион в посока остров Бали. Кацане на летището в Денпасар. Самото летище –също просторно, чисто, подредено, посрещнаха ни местни момичета, закичени с магнолии и на всеки от нас надянаха гердан от истински цвят на магнолия. Мило посрещане, туристът тук е добре дошъл, защото се оказа, туризмът е основното препитание на островните хора. Посрещащата ни агенция биде представена от Рака – местният ексурзовод, наивничък добродушко, който поназнайваше и руски , и английски, та се разбирахме чудесно. Хотела, който си бяхме избрали, се намира в най – хубавата част – залива Нуса Дуа и носи същото име – Нуса Дуа Бийч /, има и Нуса Дуа Ризорт, но този първият е по – хубав. За който е бил в Тайланд няма голяма разлика в архитектурата на хотелите, с отворена рецепция от всички страни и на малко етажи. По – скоро разположени на огромна площ, със страхотни градини, езерца, алпинеуми прочие всякакви красоти. Навред из езерцата плуват огромни шарени риби, сред лотоси в най – разни цветове и оттенъци. Всичко е зелено, презелено и цъфнало. По дърветата търчат едни катерички – любопитковци, дето, кат заръфаш нещо, веднага дотърчават , че да се осведомят какво се яде или пие. На терасата на стаята, с прекрасен изглед към градината и океана, оставихме един пакет солети, отворен, за да си похапват. Интересното беше, че никога не се събираха, за да хрупат заедно. Едната яде, другите чакат на страна. Така – една по една, културно си седяха на опашка, направо невероятно. Бяха ни предупредили, когато ни няма, да не оставяме отворени вратите към градината, защото катеричките влизали и си отмъквали каквото им хареса. Така че, в района хотела – лукс, красота, спокойствие, екзотика, хубави ресторанти, храната – за всеки вкус има. Но, като излезеш от района - беднотия и цигания. Другото интересно беше, че на плажа имаше търговци. Само че, можеха да припарват само по пясъчната ивица, без да навлизат по моравите и бяха организирани някак си, защото на гърба имаха номера и се движеха в определена арея, а не – по цялата дължина на плажа. Е, накупихме се с перли в най – разни цветове, шалове от памук и коприна и шноли за косата с магнолиев цвят за хубост. То, кат седи човек на плажа или яде и пие, или се пазари, че иначе му е скучно. Щото, лютият пазарлък е част от екзотиката. И, щото Рака ни предупреди да се пазарим, докато свалим цената поне 6 пъти. Та горе – долу, спазвахме този съвет. И тогава самият пазарлък се превръщаше в едно шоу – търговецът почва да се кълне, че ще банкрутира / таз дума са я научили и само я повтарят/, а ние пък – че няма да купуваме при това положение. Докато накрая се стигне до консенсус, удобен и за двете страни. Извън хотела, има едно място, което се нарича Бали Колекшън и до където има шатълче от хотела през час. Това е мястото, където туристите могат да пазаруват нормално, без да им се досажда и където има качествени стоки от разни марки. Това е огромна територия, с детектори за метал на входовете, където са всички ресторанти и магазини. Няма кой знае какво за купуване, цените на марковите стоки са горе – долу като при нас, цените на бижутата – също, дрехи и обувки не ме впечатлиха. Но ме впечатлиха ресторантите с изобилието на разни видове прясна риба, просто си харесваш някоя, претеглят ти я, казват ти цената и те питат как да ти я приготвят – пържена или печена. През цялото ми стоене там не хапнах нищо друго, освен – риби, раци, огромни скариди и пр. морски вкуснотии. Ако линкът не се отваря директно, име и парола:valeria 1234
http://prikachi.com/galleries.php?gal=3784  

Най-после дочаках продължението за остров Бали. Благодаря за хубавия разказ. Не разбрах само как да разгледам снимките, като ми иска потребителско име и парола.
Предполагам, че ще има продължение.